🦈Common thresher

Лисичата акула (Alopias vulpinus; на латински: vulpes – лисица) е най-големият вид акули от род Alopias, семейство Alopiidae. Лисичата акула достига на дължина около 6 m, като половината от това се дължи на издължената горна част на опашния плавник. Притежава издължено тяло, както и къса, заострена муцуна. Лисичата акула е широко разпространена в тропическите и умерени води, но предпочита ниски температури. Може да се забележи близо до брега или в открития океан на дълбочини до около 550 m. Предприема сезонна миграция, като прекарва лятото в по-ниски географски ширини. Лисичата акула използва дългата си опашка за нанасянето на удари върху своята плячка. Храни се основно с малки стадни риби, като херинга и аншоа. Този вид акула е сравнително бърз и енергичен плувец. Тя е ендотермично животно, способно да поддържа телесна температура по-висока от тази на околната среда. Лисичата акула е аплацентарно яйцеживородно животно, като малките са хранят с неоплодени яйца в утробата на майката (оофагия). Женските дават живот типично на четири малки, които се развиват вътреутробно за около девет месеца. Въпреки големия си размер, лисичата акула не е опасна за хората поради сравнително дребните си зъби и плахото си поведение. Тя е обект на промишлен риболов заради месото, перките, кожата и чернодробното рибено масло. Голям брой лисичи акули се ловят с въдици като част от спортен риболов, но също така и при промишлен риболов с мрежи. Лисичата акула има бавен репродуктивен цикъл, което я прави неспособна да възстановява бързо естествените популации подложени на усилен риболов. Това е довело например до колапс на популацията на лисича акула край Калифорния през 80-те години на 20 век. С нарастването на промишления риболов в световен мащаб, Международният съюз за защита на природата класифицира вида като световно уязвим.

Text: Wikipedia, CC BY-SA 4.0.